Английската фонетична система се различава от българската.В Английския език има 44 звука , а Латинската азбука притежава символи за 26 букви.Заради това в много от случаите , които ше срещнете в Английски текстове , една буква има задачата да означава няколко , а в повечето случаи и различни звукове.

     В Българския език не е прието звуковете да се делят на кратки и дълги.Това , обаче е често срешано в Английския.Грешка в дължината на звука може да доведе дори до смислова неточност и употреба на друга дума.Така напримерв транскрибция и двете думи  teen  и  thin  ще съдържат звук [i] , и ако     в първата пропуснем знака за дължина [:]  те биха звучали еднакво.пр.[ti:n]  ,  [tin].

     Сред Английските гласни има такива , които наричаме дифтонги. Те се образуват от два елемента , т.е. два звука . Такива са например дифтонгите  ai,oi,ju,jo,au  и др.

      Английската консонантна система, т.е. съгласните в езика също имат своите особености.Те се произнасят твърдо пред койато и да е гласна.

        Има две съгласни, които се произнасят през зъби.Това са съгласните  [t]  и [d]  например в думите 'teeth'  и 'don't'.

         Също особеност , която трябва да се запомни е тази , че съчетанието -ing  в края на някои думи пр.evening,morning, etc. трябва да се чете , като носово Н -  [ен] .